Спомен

Дори и буря страшна да разплаче

косите ми, в тях сняг да завали,

душата ми през тръни да се влачи-

ще помня погледа ти тихо в мене впит.

Дори и вече слънце да не видят

ръцете ми, в тях ужас да трепти,

сърцето ми покой да не усети-

ще помня ласката ти - все ще ме гори.

Дори да има бури, тътен страшен

или мъгла и шепа смътен шум,

ти няма да си само спомен прашен,

а пепелта от целия ми ум.