вторник, 1 юли 2014 г.

"There I was..."


photo credit: -Reji via photopin cc
Тооолкова ще е клиширано да кажа : "There I was on a July morning. Looking for love", че няма да го кажа. Не просто, защото е вечер, бавно преминаваща в нощ. А защото нищо не търся. Намерила съм. Отвсякъде. Обичам. И съм наобичана. Много. И това ми дава илюзорно-тръпчивата свобода да разсъждавам за любовта. За любовта по принцип, не само за онази, пеперудено-романтично-пърхащо-отнасяща-целия-ти-свят. 
  Защо на толкова много хора им е  трудно да кажат "Обичам те?". Защо на още повече хора им е трудно да го чуят? Защо се интересувам, ли? Защото ми създава проблеми. В личен план. Защото твърде често казвам "Обичам те". Не само на най-най-подразбиращите се обекти. Ами и на други, които обичам. Някои от които продължават да се изпъват като пружина, когато го чуят, и ме карат да се  чудя дали да избухна в абсолютно неприличен невъздържан смях, или да започна да обяснявам, че "Да, обичам те, ама не по онзи "Хайде да си сглобим колибка на плажа и да си направим сюрия деца"-начин". Ами, не обичам да се обяснявам. Затова по-често се смея. Да, приятно ми е. Не, няма да се извиня на засегнатите...
  Да, да, ясно ми е, не ме питайте в кой век живея. Разбирам, че когато кажеш "Обичам те", сваляш гарда. Ама много. Ама повече от много. И даваш възможност на някого да те нарани. Ама много. Много много много. Разбирам също, че когато чуеш "Обичам те", това означава, че някой те е натоварил с очаквания. Големи. И има не малка вероятност да се озовеш в голяма, ама голяма каша. И да те наранят. Или да нараниш. Което понякога е едно и също.
  Обаче разбирам и друго. Въпреки всички градски легенди, от разбито сърце много, ама много рядко се умира. Толкова рядко, че може би хич никак. И докато стигна до наобичаното си състояние, съм казвала "Обичам те" на грешни реципиенти. И съм го чувала не от там, откъдето ми се е искало. Или пък твърде рано. Или пък доста късно. Обаче съм цяла. Действаща. Съвсем функционираща. На едно доста прилично ниво. Значи не е чак толкова страшно. Или е? 
  Отивам да кажа "Обичам те" още няколко пъти, преди да заспя. Не, няма да преизпълня петилетката. Просто знам, че това ме прави щастлива. А пък понякога щастието е в количеството. Не ми вярвате? Опитайте с шоколад!