Днес никой не гори книги (е, почти никой....поне на нашата
географска ширина). Няма забранени заглавия,
томове, които не можеш да си купиш, книги, които трябва да криеш. Имаме достъп
до толкова много и толкова различни книги – всякакъв жанр (дори и такива, които
въвеждат нови жанрове), всевъзможни корици, автори, теми. В книжарницата се
чувствам като дете в магазин, в който продават играчки + всякакви сладки неща.
По тази причина, както вече съм споменавала, купувам книги само „като му дойде
времето” (доста често времето идва по-често от планираното, ама...все пак е
нещо) и основно онлайн (уж ми помага да включа и част от разумното си мислене,
ама само уж...). И купуването ми е най-малкият проблем, по-сериозен е въпросът
с четенето – чета минимум по пет книги наведнъж. Не мога само с една, винаги си
казвам „На тази само ще погледна първата страница”...
Не знам как мъжът ми още не ме е изгонил от вкъщи –
навсякъде книги, книги, книги...каквото и да искаш да вземеш, под, над и около
него има книги. Дали имам зависимост към книгите? Ми...не, имах зависимост към
цигарите, ама ги отказах. Към книгите имам нещо, което не може да се опише –
явно някога някакси някоя буквичка ми е влязла под кожата. Няма да мога да ги
откажа никога. И ако се чудите какво точно представлява Раят, аз ще ви кажа –
огромна библиотека, с постоянно добавящи се нови заглавия, и безкрайно
количество време – само за мен и книгите....(Започнахте да се смеете нали? Питайте
близките ми хора колко им е смешно!).
Може би затова ми е толкова странно, когато чуя „Нямам време
да чета”. И изобщо не ми е странно, а направо съм на път да отида скорострелно
към Безкрайната Библиотека (да, онази от малко по-горе), когато чуя „Нямам
потребност да чета”....
„Нямам време да чета”? Но имам време да отворя уста пред
телевизора и да чакам да ми изсипят поредната кофа с помия (От „Давай, Ханку!”,
през „Жулието, ще ти скоча на балкона!”, та до по-голяма част от телевизонните
предавания). Имам време някой друг да определя мислите ми вместо мен. Имам
време някой да възпитава децата ми вместо мен (Е, да, не точно в правилните
ценности, ама все пак..). Имам време някой да ми изчете криминалната хроника,
маскирана като „новини”. Изобщо не вярвам (както вече казах), че живея по кофти
време в кофти държава. Обаче съвсем разбирам мотивите на хората, които ме
убеждават в това.
„Нямам потребност да чета” – същото като горното, но малко
по-откровено. И изискващо малко по-голяма степен на самоосъзнатост. И все
толкова брутално. Ето това е точно „кофтито” на държавата, в което всички
упорито се опитват да ме накарат да повярвам – можем да допуснем хората да
нямат потребност да четат. Можем да допуснем в главите на децата ни да има само
мисли, копирани от някой друг. Можем да допуснем да имаме деца, които не могат
да напишат името си с по-малко от три грешки.
Не можем да допуснем да нямаме потребност от четене –
потребността се възпитава, тя се гради. Аз чета, защото родителите ми четат. И
ми подаряваха повече книги, отколкото Барбита. И ми четяха вечер, вместо да ме
оставят да се оправям сама с телевизията, докато те си правят „важните неща”. И
най-голямото ми наказание беше „Тази седмица няма да ти купя книга!”. Затова сега
мисля. Самостоятелно. За ужас на всички онези, които едно време са горили книги, а сега просто ти
пускат телевизора. И за техен още по-голям ужас, моите деца, както и децата на
всички ценни хора около мен, ще четат още повече. И ще ни надминат – във всичко,
с което се захванат.
Кога ще знам, че всичко си идва на мястото и мога спокойно
да се преселя в онази, голямата, моята си библиотека ли? Когато чуя внуците си
да казват „Бабо, купи ни нова книга – ще дойдем да почетем малко с теб и после
ще излезем с приятели. Да ти пишем във Фейса, ли? Не, нямаме време”...
Какво ще правя дотогава, ли? На първо време отивам в Испания. Преди няколкостотин години. С една книга, любезно предостъпена от едно мило другарче с чудна усмивка. Ще ви разкажа за нея скоро :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар