петък, 29 ноември 2013 г.

За магията и гумените патенца


photo credit: Tekke via photopin cc
 В банята ми живее патенце. Жълто. Гумено. По цял ден спи. Само вечер се събужда за няколко минути, за да си поиграе със собственика си - един малък човек. Този малък човек явно пие трансформиращи отвари - понякога е ангелче, но много често напомня на тролче. Но винаги е с ръст на джудже. Обаче забелязвам, че става все по-голямо, явно джуджашката отвара му действа все по-малко. Та това джуджашко ангелско тролче не обича да се къпе, но с патето му е спокойно - явно си разказват интересни неща - патето разказва за живота в банята, а джуджето - за живота извън нея.
  Какво има извън банята ли? Дом. До скоро беше моят дом. Сега е домът на джуджето - явно, без да се усетя, с някаква тиха революция, крепостта ми е била превзета - вече няма червила, кремчета, красиви дрехи и чаши от вино - има кубчета, биберони и някакви странни малки дрешки. И купища, купища хартиени кърпички.
  Обаче това не е всичко. Не само домът ми вече не е  мой. И времето ми не е мое. И животът ми. И душата ми. Сигурно джуджето и на мен тайно ми дава отвари. Защото всичко това ужасно, ама ужасно ми харесва. И съм сигурна, че магията на отварите е необратима.
   Така че, магия има. Истинска е. И приказките се сбъдват. Само трябва да вярваш достатъчно дълго....

събота, 16 ноември 2013 г.

"Невидимите кризи" - Георги Господинов

  По принцип харесвам Георги Господинов. Въпреки уклона му на всяка страница поне веднъж да се споменава комунизма, социализма и "Такива бяха времената" като обяснение за всичко, абсолютен мотиватор на всяко действие, карта за безплатно излизане от затвора. Малко ми е в повече модерното напоследък взиране в историческото време и използването му за обяснение и оправдание на абсолютно всичко. Всеки живее в историческо време. И във всяко време и както добри, така и лоши хора, както бедни, така и богати, както успели, така и не толкова, както емигранти, така и имигранти. И е абсурдно да оправдаваш себе си с времето, в което живееш, след като има хиляди хора, които са избрали противоположния път, живеейки в същото време като теб...
 Та, по принцип Харесвам Георги Господинов. И се  зарадвах, когато колега ми даде "Невидимите кризи". Радостта ми не беше много продължителна. В тази "книга" няма нищо книжно - няколко нахвърляни разказа, публикации и изказвания на автора. Които кой знае защо някой е решил да превърне  в книжно тяло. Голямата част от текстовете в тази "книга" изобщо не заслужават да бъдат на хартия - изглеждат все едно са събрани всевъзможни неща, само и само да се напълнят страници, да се издаде и продаде нещо. Читателят го няма в схемата.
 Много ми се иска пишещите хора да мислят за нас, четящите, когато решат да издадат нещо свое. Иска ми се да мислят и за дърветата, които убиват с всяко свое издадено книжно тяло. И да издават само тогава, когато убийството си струва. В случая категорично не е така - никой нямаше да загуби, ако текстовете бяха споделени в сайт или блог - в тях има какво да се прочете, но да бъдат издадени в книга, за мен категорично не си струва.
 Изобщо не завиждам на колегата, който ми даде да чета "Невидимите кризи" - това беше първият му досег с Георги Господинов. Вероятно няма да повтори. Вероятно аз също....