понеделник, 27 май 2013 г.

Понеделник

     
photo credit: Geekr via photopin cc
Днес е понеделник. След малко по-дълъг уикенд. Вече е привечер и с най-голяма изненада установих, че от сутринта до сега съм употребила почти всички известни ми трикове за Голямото-оцеляване-от-понеделник-до-петък. Какво имам предвид ли?
    В началото на работния ден си направих кафе (за протокола, от половин година не пия кафе ежедневно. Пия понякога, за удоволствие. Част от Стратегията за оцеляване до петък...). Обядвахме с колегите в любимо заведение (За съжаление не ни се случва много често - веднъж-дваж в месеца, или когато тотално сме минали в състояние "в какъв смисъл?"...Какво е това състояние ли? Някой път ще ви разкажа историята, но в кратце е онова състояние, в което каквото и да те питат, отговаряш с "В какъв смисъл?" - до тук ти стига останалия интелектуален резерв....). В ранния следобед вече бях оформила в съзнанието си спасителната картина на следработно време, аз и по-добрата ми половинка, на големия ни балкон, с цигара и чаша вино в ръка (за протокола - не пуша от 2 години, а вино не обичам). В по-късния следобед се обадих на много-трудното-на-уговорки-мило-другарче за организиране на регулярното ни "виждане" (регулярно, защото е веднъж на полугодие - съвсем регулируемо и предвидимо). На прибиране от работа си купих бутилка скъпо вино. После се отдадох на час йога (забележете, не просто пуснах записа, казвайки на 10-тата минута "А бе що не си...имам толкова книги за четене", а цял час се разтягах и протягах чинно и почтително). После визуализацията на картинката с виното и цигарата се реализира (чувала съм, че визуализациите работят - тази проработи 100%-во). А по-после си поръчах и онези любими пилешки филенца в корнфлейкс (част от Стратегията за оцеляване през особено гадна седмица). И сега, в 20:19 ч., стоя, изразходила почти цялата си артилерия срещу един още несвършил понеделник. И се чудя какво по дяволите ще правя до петък? И имам само няколко извода:

  1. Ако продължавам така, до петък ще ме видите по телевизията. И не, твърдо няма да взимам Нобелова награда за литература. По-скоро ще бъда някъде в частта "Не сте толкова зле - вижте тази луда, луда жена".
  2. След като това изобщо ми се случва, след няколко години университетска подготовка и почти две десетилетия свободно време, инвестирано в изследването на темата "Как да избегна живота в стил "Оцеляване-от-понеделник-до-петък", значи нещо много, много се е объркало.
  3. Знам точно какво се е объркало. Знам,  макар и не толкова точно, как да го оправя. Обаче не знам защо изобщо се е стигнало до тук.

Какво се е объркало ли? Знаете ли, ако се обадя на специалист с този въпрос, веднага ще ме накара да му се обадя след седмица със строен списък с неща, които всеки ден съм правила, за да доставя удоволствие на себе си. 
Защо? Защото човек се мъчи да избяга от собствения си живото тук и сега (без значение от това дали иска да избяга до събота, или до онова много специално нещо, което ще се случи след няколко месеца, или до пенсия ), когато точно в това настояще, от което иска да избяга, не е обърнал достатъчно внимание на себе си.
Защо да си обръщаме внимание? Защото за да дадем нещо на другите, първо ние трябва да го притежаваме. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Не можеш да дадеш любов, щастие, хармония, ако не ги носиш вътре в себе си. А за да ги имаш, трябва да си ги дадеш и създадеш. И защото, "тук и сега" не е глупаво клише. Тук и сега е единственото, което притежаваме. И то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Което не се получава с "Чакай, ще бъда добра в събота"....
  Какво искам да кажа с всичко това? Да, със сигурност очаквам в коментарите още няколко идейки за приятно изкарване на работната седмица. Но не, не това е основното. Основното е точно ей сега да си помислите какво искате да правите, да имате, да ви се случи. Да станете от дивана (да, виждам ви какво правите) и да отидете да си го случите. Защото го заслужавате. Защото сега му е времето. Защото точно в този момент вие сте единствения човек във Вселената, който има значение....
  Какво ще направя аз ли? Естествено, ще посегна към купчината с чакащи книги. Но освен това ще вляза в онзи кратък период на регенерация, в който мъжа ми геройски стиска устни и мърмори мантрата "Ще й мине, пак ще ям топла храна, все нещо ще остане в кредитната карта. Ще й мине, пак ще ям топла храна.....". 
Довиждане. Бързам. Имам среща със себе си..... 

понеделник, 13 май 2013 г.

"18% сиво" - Захари Карабашлиев

    
 Не знам дали съм правилният човек за коментар на тази книга. Много дълго я мотах в периферията на съзнанието си, отказвайки да я прочета. Защо я мотах ли? Защото, обикновено, когато отвсякъде ме залива посланието "Колко е готино туй нящо!", се оказвам ужасно, ужасно разочарована. И колкото повече се опитват да ме убедят, че "нящото" е готино, толкова повече отказвам да го потребявам. Някак си съм се имунизирала срещу този тип реклама, явно, за съжаление на всички, на които им плащат, за да я създават.


    Е, сдобих се с книгата, използвайки мартенското намаление в "Сиела", за което вече споменах. И...не мога да си кривя душата, книгата ми хареса. Стилът е особен, изказът е много силен, минималистичен, точен. Аз лично слагам книгата в собствената си графа "модерна проза" - тук е всичко, което много ми харесва, има необичаен стил и представяне на идеята, и почти няма история. Е, не че обективно я няма, просто тя е някакъв фон, на който се разиграват истински важните неща - усещания, мисли, човешки вселени...Не очаквайте "история" и "разказ", поднесени от "майстор-разказвач". Но това изобщо, изобщо не пречи да имам желание да прочета книгата още веднъж. 
     Явно, въпреки всички положени усилия, няма да мога да избягам от общия хор гласове, изказващи се относно "18 % сиво" - препоръчвам!