петък, 30 октомври 2020 г.

Избор

На пазара. В петък. Мога да чуя парченца от целия свят:

 

Свободен стих? Ама това поезия ли е изобщо,

дето си драскаш там?

Толкова ли не можеш  да пишеш

В рима? И ритъм? И...рима?!

 

Не, не може да обичаш някого от собствения си пол.

Това не е любов, извратено е.

Само се правиш на интересен.

Ако почакаш малко, просто ще ти мине.

 

Не, не може да избираш да нямаш деца.

Един ден ще съжаляваш!

Не си намерила Него, обаче когато го срещнеш....

Децата са важни, може и преди да Го срещнеш, за всеки случай....

 

Не, не може в първи клас да не умееш да смяташ до 20 с преминаване,

а нагло да ме питаш за смисъла на живота

и да ми казваш, че не съм ядосан,

а съм тъжен, защото не знам отговора.

 

На пазара в петък не искам да слушам никого.

Пазарът е пазар.

Поезията е поезия, с или без рима.

Любовта е любов,

Изборът е свободен. Също като свободния стих.



неделя, 11 октомври 2020 г.

Прозаично

Поезия е 

ръката ми

по гърба ти, 

минавайки набързо

покрай теб в кухнята,

докато готвиш.

Минавайки набързо

покрай теб

е поезия.

Поезия е

покрай теб.

събота, 6 юни 2020 г.

Черешова Задушница

Вече мразя череши.
Изглеждат зловещо
върху пластмасова
бяла чинийка в пръстта.
Като недопито кафе.
Като нечуто "Обичам те".
Като недочакано утро.
Като да трябва да изтриеш
номера на мама от телефонния си указател.
Черешова Задушница....




петък, 5 юни 2020 г.

Ако повториш една лъжа сто пъти, тя става истина.
Казвам "Мразя те" деветдесет и девет пъти.
Имаш ли да ми дадеш няколко букви назаем?