Почивката свърши, който пушил - пушил!

Много отдавна престанах да пиша. Толкова отдавна, че дори не помня причината за това. Сега, обаче, се оказва, че не съм престанала, а просто съм си взела „творчески отпуск”.  От онези, които скриват всепоглъщащата пропаст вътре в теб.

Дълго време се чудих каква е тази огромна, гладна дупка в душата ми...Оказа се, че не е глад за шоколад, макар че продължавам да проверявам дали пък по-голямо количество от него няма да доведе до по-задоволяващ резултат. Разбрах характера на озверялото торнадо чак след като започнах да поглъщам огромна доза думи и мисли, кацнали с черните си букви върху бяла хартия (или с друг цвят букви върху монитора ми), мислейки си „Защо това не съм го написала аз? Мисълта е досущ като моята...”. Отговорът се оказа съвсем прост – не съм го написала, защото съм престанала да пиша...така де, почивала съм си от писането.

Е, току –що спрях да си почивам.....Остава да разбера дали след почивката словото бавно, капка по капка ще се оттича от съзнанието ми, или пък ще ме помете и изстиска със силата си. Защото думите не са точно нещо, подлежащо на контрол – те си имат свой живот – завъртат се, вадят на показ отдавна забравени и все още неслучили се неща, пренареждат хронологията им, оцветяват ги в странни, несъществуващи цветове и се оттичат от тялото ми заедно с половината от наличния ми към момента хемоглобин...докато от съседната страна на леглото не се чува:

„Ти какво точно правиш?”

„Ами...като че ли пиша”

„Мхм, ужас...и ти ли ще си правиш блог като...като всички?”

Изглежда, че да, и аз ще си правя блог, като всички. Или пък?........


photo credit: insane_capture via photopin cc