понеделник, 14 октомври 2013 г.

“Генезис” - Бърнард Бекет

Купих си книгата по препоръка на Книголандия. Както всичко, препоръчано там, доста ми хареса, макар че този път нещо у книгата ми липсваше. Не съм сигурна точно какво - може би дължина и обем на разказа, може би детайли, а може би просто научната фантастика не е най-подходящото четиво за край басейна лятно време.
Не мога да не се съглася, че наистина майсторски е пресъздаден пълнокръвен свят само в 120 странички. Не отричам и великолепния финал. Но на мен през цялото време някакси ми звучеше като трейлър. Какво да правя - обичам големи книги и не мога да лъжа (мхм, изречението на английски звучи по-добре:)) За сметка на това съм убедена, че книгата е абсолютно подходяща за хора, които сега навлизат жанра. И все пак, не проявявайте моята екстравагантност - забавлявайте се с друго четиво около басейна. Книгата е идеална за бързо четене в мързелив мрачен неделен следобяд - няма да ви отнеме повече време отколкото да изгледате някой филм, но със сугурност ще ви даде повече удоволствие!

неделя, 6 октомври 2013 г.

"Акабадора" - Микела Мурджа

    Малка, едва 150 страници, тази  книга разглежда такива сериозни, големи въпроси и го прави по толкова фин начин, че доставя истинско удоволствие. Всичко в книгата е премерено - всяка дума и всеки детайл стоят на правилното си място. Има изречения, които имаш нужда да четеш десетки пъти, просто за да се потопиш в идеалността им. Разказът е брилянтен  - истински, много интересен и същевременно без никакво напрежение. Сякаш някой ти чете приказка до камината - приказка за отминали времена, в които хората са се вълнували от същите въпроси, от които ние днес. Тежки и сериозни теми са поднесени по толкова лек, естествен и истински начин, че четенето на книгата някакси връща естественото състояние на ума, както и вярата, че животът всъщност е съвсем простичък. Усложняваме си го самите ние.
   Ако ви е есенно и имате нужда от книга, която да говори с душата ви без да намесва разсъдъка, това е вашето четиво. Препоръчвам!

сряда, 2 октомври 2013 г.

Есенно

photo credit: monteregina via photopin cc
Колко ми е есенно....Дъжд, книга и чаша кафе. Уютна топлина. Не е само от одеялото. Не е и само от теб. От мен самата е. 
Есен е. Уж в душата ми грее слънце, а от очите ми вали. Нито е слънчево, нито - облачно. Или може би е и двете. Недефинирано. Не-топло. Не-студено. Преходно. Чакащо.
Чакам снега. Чакам Коледа. Чакам теб. А може би най-вече чакам себе си. Или Годо.
Цветно е. С топли багри. Земни. Есенни. Пъстро като човешките чувства - преливат едно в друго, нюансират се, променят се. Вчера ти беше ти, а аз - бях аз. Днес двамата сме нещо повече. Странно. Логично. И есенно.
Понякога чуваш нещо толкова хубаво, че замръзваш. Не дишаш. Не показваш, че си чул. От страх. Страх, че си тромав. И ще развалиш магията. Но това се случва само в есента. Лятото е твърде бирено. Смешно. Високо. С тълпи от шарени хора.  А есента....толкова зряла, обърната към себе си и красива. Топла. Дъждовна. Истинска. 
Там някъде намираш себе си. Намираш и Годо. Намираш и истината. И лекичко се пъхваш под одеялото. Подремваш. На топло. Да премине зимата. И сънуваш...сънуваш чаша чай, пъстра черга и малко дъжд. Сънуваш есента. Зрелостта. Себе си. И уж е преход, а не искаш да свършва. Стоиш така - с едното краче в лятото, а с другото - в заинатилата се есен. Но тръгваш. По часовниковата стрелка. За късмет. За да се върнеш тук отново след една година. И да гадаеш по падащите листа цветовете на душата си. Защото, между лятото и зимата, в онзи кратък мъглив сън, се криеш ти - целият. Оголен до дъжд, погълнал слънцето на лятото и готов за греяното вино. И Коледа. И всичко. Което си видял десетки пъти. И ще видиш още много пъти по толкова. Защото ти си ти. И си цялото човечество. И си  есента....