Отмяташ леко съня от завивките.
Не, не бързам. Не искам кафе.
Постой да те дишам. В очите ми
има вечност. И в твоите ръце.
Не, не бързам. Не искам да ставам.
Искам тялото ти. Ей тук, в полусън.
Бавно, бавно във цялата стая
изгрев иде. А тихо е вън.
Има вечност в ръцете ти сутрин.
Не, не бързам. Не искам кафе.
Тази сутрин съм някак...безсмъртна...
Обич има във твоите ръце.....