събота, 22 юни 2013 г.

Защо?

  Бях взела категорично решение да не пиша нито за политика, нито за каквито и да е "актуални" теми, с които много усърдно ме занимават "по телевизора", по една съвсем проста причина - тези неща не са ми истинските. Истинските са ми тези, които се случват вътре в мен. Или между мен и другите. Или между няколко от "другите". Обаче имам един голям порок - мисля повече от необходимото. Да, наистина е порок, и да, наистина ми пречи. Никой не е прокопсал от много мислене. Пък и позитивното мислене без позитивно действие е едно позитивно нищо, както някой умен човек беше казал. Но заради този мой порок понякога си преразглеждам позициите. Понякога си преразглеждам и категоричните решения. Както този път.
  Както винаги, ще започна от края. Не съм част от хората, които 9-ти ден протестират. Но това не значи, че не разбирам гледната точка на тези, които го правят. Не значи и че не приемам и не съм съгласна с част от причините, поради които една част от хората са там, навън...Защо не съм там ли? Пак заради този мой порок - защото започнах с мислене. Ако бях започнала с действие, щях да бъда там. Не знам кой подход е по-правилен, може би дори тези два подхода са двете страни на една и съща монета...Пък и съм само едно младо момиче, което не ги разбира тези неща...като Денерис-вие-знаете-коя.
  Когато гръмна бомбата "Пеевски" си зададох въпроса "Каква е разликата между това Пеевски да е председател на ДАНС и някой, който, образно казано, е управляван от Пеевски да е шеф на ДАНС?" Ми, никаква...освен наглостта в това да избереш този човек за тази позиция. Защо им е на новите ни стари управляващи да подхождат така нагло? Защо им е на хора, които са в политиката от десетилетия, да правят такива откровени....хм, дивотии? Нямам идея....и ето затова съм у дома, не на улицата. Защото не знам цялата история. И не знам колко високо някой иска да скачам, докато ме налага с тоягата и ме прави на маймуна...Имам, обаче, няколко варианта:
Вариант 1: На заден план на всичко това се случва нещо голямо. Толкова голямо, че изисква поне толкова голяма дандания. И тези мили хора, които случват това голямо нещо, много искат да изляза и да протестирам.
Вариант 2: Някакви хора си имат някакви уговорки, въртят едни пари, едни гласове, едни далавери, една власт...и в момента много искат да отида да протестирам.
Вариант 3: Нещата наистина са излезли извън контрол. И милите хора наистина са си помислили, че могат да правят каквото си искат. В този вариант аз искам да отида да протестирам.
Обаче имам малък проблем. Нямам никаква идея кой от трите варианта се случва. И дали се случва който и да е от трите варианта, или нещо съвсем различно. И няма как да разбера, защото сведенията, които получавам, са от медиите. А медиите не са мои, нито на хората, които протестират, нито пък на някой друг, на когото му пука за държавата. И затова медиите ми поднасят тази информация, която някой мил човек иска да достигне до мен. Е, да, опитвам се да си сглобя някаква картинка, търсейки максимално различни гледни точки, но не винаги ми се получава. Затова, за момента, не съм част от протеста - докато не разбера чии интереси ще обслужвам, като отида на улицата. Което по никакъв начин не означава, че упреквам хората, които са там.
 Но много държа и мен да не упрекват. Защото това, че не съм там, не означава че съм инертна, тъпа, не-част-от-"средната класа", "червен боклук", не-социално ангажирана и незаинтересована от бъдещето на държавата. Защото аз кротко, без да протестирам, откакто водя съзнателен личен и трудов живот, се осигурявам на пълна заплата, плащам си редовно данъците, не съм извъртяла каквато и да е схема, за да "прецакам държавата", чела съм Конституцията, гласувам на всички избори по съвест, не по политически убеждения, не планирам емиграция, не се водя "самотна майка", живеейки щастливо с не-законния си мъж, за да получа по-голяма еднократна помощ при раждане, дупча си билетче всеки път, когато използвам  градски транспорт, следя всеки брой на "Държавен вестник", за да знам какво се случва в държавата, нямам автомобил, регистриран на името на някой близък с увреждане.
  Не, не се соча за пример, за да ми кажете "Хвала на такива граждани!". Това е моят протест - срещу всички, които са част от "сивата" икономика - които по документи получават 4 пъти по-малко, отколкото в действителност, но нямат проблем да се оплакват, че баба им взема ниска пенсия; срещу всички, които обясняват, че града, в който живеем, е мръсен, но си хвърлят фаса на улицата; срещу всички, които не знаят нито в кой клас са децата им, нито с кого излизат, но са много заинтересовани за бъдещето им; срещу всички, които разделят хората според социалното им положение, етническия им произход, сексуалната им ориентация. Срещу всички, които ще пропуснат ден от протеста, защото имат уговорка да пият бира в един друг край на града...
Затова ви моля, не ми слагайте етикети. Единствените неща, нуждаещи се от етикети, са тетрадките на децата и пакетите месо във фризера. Моля ви, уважавайте гледната ми точка така, както аз уважавам вашата. И не ме карайте да вярвам във вашата истина. Полезно е всеки от нас да има своя. Няма никакъв смисъл да се разделяме на протестиращи и непротестиращи, етнически българи и малцинства, хомо- и хетеро-; средна и не-средна класа. Всички сме в общия кюп и хубава каша са ни забъркали...нека да излезем от нея заедно. И по-добре късно, отколкото по-късно....

вторник, 11 юни 2013 г.

"Любов" - Елиф Шафак

 
  Както неотдавна обещах, наваксвам с творбите на Елиф Шафак. Приятелка ми даде "Любов". И, както се очакваше, временно пренебрегнах останалите 5-6 неща, които четях. Заслужаваше си.
   Първо, съвсем неизненадващо, "Любов" е книга за любовта. Но съвсем изненадващо, поне за мен, това не е книга за романтичната любов, поне не съвсем. Това е книга за любовта във всички нейни измерения - любовта към родителите, децата, приятелите, религията, науката, живота, природата, да, и към партньора също. Но най-вече е книга за любовта към живота. И към самия себе си.
    Тук не открих онова пресъздаване на различни от нашите, и същевременно много близки нрави и обичаи, които намерих в "Чест". Нито пък това дълбоко психологическо звучене. Нито пък имаше такова откриване на самия автор, каквото има в "Черно мляко". Но тук намерих дълбоко вкоренени, истински, изконни ценности. И мъдрост. И някакво усещане за...чистота.
   Да, Елиф Шафак е "женски" автор, не очаквам мъжката аудитория да изпадне във възторг. Едно от предимствата на това, че съм жена, е че мога безнаказано да чета Елиф Шафак, Паулу Коелю и Хорхе Букай заедно с Кундера, Херман Хесе и Азимов, плюс Дж.Р.Р. Мартин, Ерик ван Лустбадер и  Рей Бредбъри, без да получавам неудобни въпроси. Е, да, питат ме дали съм "всеядна" по отношение на книгите. Почти, все още не съвсем. Но се мъча да достигна съвършенство във "всеядността". Когато успея да харесам и чиклити и любовни романи, ще ви се обадя. Непременно. Дотогава, при желание, можете да прехвърлите "Любов". Струва си.