"Гравьор на сънища" - Александър Секулов

Тази книга ми махна главата. До кръста.
Купих си я от промоция на Сиела на база на ревюто, което прочетох в Книголандия. Когато се прибрах с няколкото получени книги вкъщи, въпреки поне петте книги, които четях в момента, реших да разлистя тази. И се зачетох. Ей така, посред нощ, на балкона, включих си лампата и четох. Успях да кажа единствено "Намерих съкровище"...
Няма такава книга, наистина. Четох я безумно бавно, в продължение на седмици, по простата причина че няколко страници от нея уталожваха глада ми за четене в продължение на дни. Представяте ли си - моят неутолим, булимичен, наркоманиен глад за книги биваше потушен с няколко странички... 
Този път не бях тъжна, когато обърнах последната страница. Мразя да препрочитам книги. И знам, че ще прочета "Гравьор на сънища" още десетки пъти. Наистина.

"Кастинг за месия" - Петър Делчев

Купих си книгата от промоцията на Сиела за 24.05., заради ревюто, което прочетох за нея в Книголандия. Започнах я с огромни очаквания, които не просто се оправдаха, но и бяха пометени по всички параграфи. 
Книгата е мащабна. Не, книгата е чудовищна. Огромна като идеи, стил, размах. Преплитат се толкова размисли, разкази, нишки, толкова различни гледни точки.
 В началото я четох почти като енциклопедия - със спиране, обмисляне и опити за запомняне на толкова много неща. Грабващият интерес дойде някъде след средата, след въвеждането на всички сюжетни линии и герои, и оттам нататък четох бързо. Дори прекалено бързо.
Книгата е написана освен с невероятно умение, и с уникално чувство за хумор. Но определено не е за всеки - иска определен начин на мислене, за да бъде разбрана.
Ако трябва да избера 5 книги, които да са единствените, до които да имам достъп до края на живота си, това със сигурност ще бъде една от тях.
"Край на първа част" в края на книгата ме направи щастлива. А споменаването на памперсите за многократна употреба е само още един усмихващ ме бонус....

P.S. Ако някой има и може да ми даде назаем "Трънски разкази" и "Балканска сюита", печели (поне) една бира....

"Биография на глада" - Амели Нотомб

Открих Амели Нотомб с "Биография на глада". Ако трябва да  определя книгата с една дума, то тя е "различна". Различна от всичко, което съм чела. Няма начало, край, понякога и логическа връзка. Чете се на един дъх. Говори без емоции за страшни неща. Напипва странни струни и ги дърпа до скъсване...Уж биография на глада, а всъщност анатомия на порастването. Преплитат се толкова много мотиви, че понякога ми се налагаше да спирам след всяко изречение, за да усмиря летящите в главата ми мисли.
Това не е книга, подходяща за морето. Но е подходяща за всичко останало. Стига да не те е страх да видиш себе си в едно изкривено огледало....

Августовско

http://www.flickr.com/photos/stuckincustoms/5905355380/

Изпълнявам желания. Милион и едно.Малиново ми е...Тръпчиво. Леко влажно. Имам тръпки по кожата. Не от студ. От теб. Лято е. Рей Бредбъри. "Вино от глухарчета". Вино от други растения. Вино от мечти и илюзии.Очакване. Очакването, противно на общественото мнение, не е най-готината част. Планирането и мечтаенето, може би. Но очакването е онова, което те изпразва от съдържание и те кара да се чувстваш мъничък. Толкова мъничък, че да можеш да се изкъпеш в нечия сълза. Твоята. Моята. Сливат се неща, които не би трябвало.Или пък би. Но са закъснели. Закъсняло ли е нещо, което никога не се е случвало? А може би всичко си е на мястото. Застинало. Немърдащо. Затихнало. И утре пак. Всичко се е телепортирало на морето. В морето. У морето. Тук няма пясък. Има прах. Парченца от мечти. Които чакат. Светло е. Бира. И още една. Усещане за безвремие. И после, някак сюрреалистично, листата започват да падат. Листата на дърветата. Листата от папката. Листата...Всичко тече, всичко се променя. Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Утре няма да е същото. Бъди тук. Сега. Утре е на една вселена разстояние....