събота, 12 септември 2015 г.

"Nearly forgot....."

photo credit: Foreshadow, 1895 via photopin (license)
Колко любов е необходима, за да ни пречупи?

Всички говорим за липсата на любов. За празнотата. За пустотата. 
А колко много е твърде много? Къде е точката, в която не мога да приемам, нито да давам повече? Има ли такава точка изобщо?

За мен любовта не е чувство. Тя е състояние на духа. Светоглед. Отношение към всичко в и извън мен. И затова не може точно да прелее. Не може да имам 5 милилитра повече. Или пет литра. Или сантиметър. Но може да се сгъсти до такава степен, че да не мога да приема или излъча повече. Да замръзна. Да изпадна в ступор. Да не знам какво да правя със самата себе си. И точно там съм в опасна близост до пречупването. Точно там е моментът, в който нещо у мен трябва да бъде размърдано, преместено, изместено, отлъчено, изселено или завъртяно с вътрешността навън. Защото иначе просто ще изчезна. Тихо. В имплозия. Точно там душата ми е оголена. Там трябва да изляза извън себе си, да се погледна отстрани и да взема решение. Какво искам. И кога. И защо. И дали.

Напоследък все по-често стигам до тази точка. Все по-често съм на границата на самата себе си. Все по-често нещо у мен намира правилното си място. До следващата резонанса точка.  До следващия път, когато някоя песен разклати крехкото равновесие на цирка в главата ми. И освен въртележките, започват да се виждат и клоуните. Онези, които се зъбят зловещо. Онези, които се крият зад всички пренареждащи се кутии. Онези, които са видими само за хората, способни да ме доведат до ръба на пречупването. Онези, заради които си струва. Защото тук, в този застинал момент, в който клоуните са се усмихнали така, че дългите им зъби се виждат; онзи момент, в който всичко е извън равновесие; онзи момент, в който излизам извън себе си, опитвайки се да крещя; онзи момент, в който ти......Онзи момент е моето определение за щастие. Там, където всичко е в най-застиналата точка на най-големия хаос. Там, където всичко се обръща, в момента, преди да се обърне. Там са клоуните. Там съм аз. Там си ти. Там е, където любовта може да ме убие. Там е, където си струва.