неделя, 3 февруари 2013 г.

„Играта на ангела” - Карлос Руис Сафон


Милото офисно другарче, което ме снабдява с книги, ме ощастливи с „Играта на ангела” на Карлос Руис Сафон – втората книга от тетралогията, започнала със „Сянката на вятъра”.
Отново Барселона, отново умопомрачаващ стил на писане и отново този жанр, който смесва в себе си всички останали. Няма как да го кажа по друг начин – едно от онези литературни произведения, което ти маха главата. Не от философски въпроси и жизнени дилеми, а от възможно най-чистото удоволствие – да четеш вълшебство.
Изключителни, пълнокръвни герои, страхотна история, зашеметяваш изказ – казваш си „Само още една страница”, и откарваш до сутринта. 200 страници преди края не искаш да свършва, оставяш я за ден с ясното съзнание, че не можеш да четеш друго (ефектът е като да ядеш ябълка след шоколад – може и да е по-полезно, ама не, мерси). 100 страници преди края  изобщо не вярваш, че за останалото място до корицата всички навързани възли ще се развържат в смислен финал. 15 страници преди финала го вярваш още по-малко...нещата са се заплели още повече. На последната страница ти е ясно, че още дълго ще мислиш тази книга, а тя ще те стиска за гърлото.
Атмосферата в книгата е тежка, мрачна, мъглива и почти готик – ако ви трябва нещо за повдигане настроението – определено не е това. Но във всички други случаи – препоръчвам!

P.S. Хубавата хартия и читаемият шрифт са още един бонус! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар