Петък е...

   Понякога ми става едно такова...лепкаво. Все едно съм се овъргаляла в нещо неизчистваемо, което попива през порите ми и не мога да го махна. Случва се, когато съм прочела или видяла нещо, свързано с жестокост, или с неуважение, или с потъпкване на чуждата душа. Или когато прочета за майка с дете, отказала да каже на само, забравило телефона си детенце, колко е часът, с неясни мотиви (комбинация от всичко, изброено в предното изречение).
   Нали света трябваше да бъде хубаво място? Нали хората трябваше да бъдат добри? Нали на децата трябваше да се помага?
Понякога ми прималява от безсилие...
   Да се бориш срещу всички, само за да направиш нещата така, както се правят. Само за да кажеш истината. Само за да защитиш правото (собственото или на някой друг).
   Понякога ми прималява преди да изляза навън...
   А у дома ми е уютно. Никой не вика на никого. Никой не лъже никого. Никой не доминира над някого другиго. Всеки прави каквото желае, както го желае и когато го желае. Няма никакви други правила, освен да не пречиш на другите. Няма обвинения, скандали, мръщене и цупене. Ако има проблем, за него се говори – никой не заспива сърдит (твърдо вярвам, че ако заспиш сърдит на някого, на сутринта и двамата сте по-лоши, по-бодливи и с един проблем в повече). Ако не ти се готви – не готвиш. Ако не ти се чисти – не чистиш. Ако не ти се говори – не говориш. А пък ако ти се пее – пееш.
   Понякога се случва на живущите да не им се чисти няколко дни подред. Нищо лошо, не е краят на света. За сметка на това има повече време за гушкане. Да, случва се и да има неизмити чинии, но, уверявам ви, няма пострадали от това.   Понякога и прозорците не са много чисти – на кого му пука, нали гледаме един на друг в очите си. Да вървя с парцала, мрънкаща, че никой не ми помага, докато мъжа ми гледа телевизия по потник? Не, не и у дома. Не го правим и когато сме на гости. Не го правим изобщо.
   Дали е много трудно да не се опитваш да налагаш граници на другите? Да не се опитваш да ги притежаваш? Да не ги покровителстваш? Да не налагаш твоите правила на целия свят? Да не правиш у дома си война за неизбърсания под? Не зная. И не е важно. Важното е дали ако направим дома си уютен за всички, които живеем в него, това няма да бъде първата крачка към това да направим света си по-уютен към всички, които живеят в него.
   Петък е. У дома все още е тихо. Така обичам тишината... След малко съпругът ми ще си дойде, ще включи телевизора (мрази да му е тихо), ще си пусне от онези филми с насилие, които никак не мога да гледам, а аз ще си пусна джаз на слушалките и ще си почета книга. След няколко часа ще чуя „Мило, гладен съм” и ще оставя книгата, за да сложим масата – той ще вечеря, а аз ще му правя компания (той обича да вечеря късно, а аз обичам да вечерям рано). Ще спре телевизията – за да си приказваме. И през цялото това време ще се докосваме поне с по един крайник. Защото иначе боли. Но нито един от двамата, никога, по никакви причини няма да се опита да наложи себе си на другия. Дали е трудно, ли? Опитайте....И може би утре на децата ни няма да е така неизчистваемо—лепкаво, както на нас понякога...