Искам още!

   

http://www.flickr.com/photos/stickerhelsinki/950840421/

 Скоро прочетох индианското пророчество, гласящо "Когато последното дърво бъде отсечено, последната река - отровена, когато последната риба бъде уловена, само тогава ще разберете, че парите не могат да се ядат."

Да, ще разберем,и ще бъде твърде късно. Защо не можем да го разберем още сега?

     Оглеждам се и навсякъде виждам свръхконсумация. Ненавиждам я. Във всичките й форми. И въпреки това съм засегната от нея. Да, доста по-малко от средностатистическите хора (и хорки), но все пак....

   Не мога да разбера откъде идва ненаситният ни стремеж да притежаваме. Колкото повече, толкова повече. Искам да притежавам родителите си, децата си, мъжа си, къща, няколко коли, пълен гардероб, няколко телевизора последен модел, телефони по-последен модел от последния, времето и вниманието на всички, огромна банкова сметка, поне 500 лака за нокти, доживотен абонамент за фризьорския салон и...а, да, обещание, че никога няма да имам целулит....Защо? Защото....(моля някой, който има отговор, да завърши изречението). Аз нямам отговор. Стандартното обяснение - за да имам сигурност, не ми е достатъчно. Първо, сигурност няма. В почти нищо....никога. Второ, 40-те ми чанти ми дават сигурност единствено в това, че никога няма да знам къде ми е червилото и че пространството у дома никога няма да ми стига. Друг отговор - "За да изглеждам готино" - ами, всъщност, и една рокля ми стига, за да изглеждам готино. Няма как да навлека всичките 30 едновременно, нали? А и хората обикновено са заети с това да мислят дали те са готини, не дали аз съм готина. Уверена съм, че 98 % от хората, с които съм се видяла днес, изобщо нямат спомен нито за това как  съм била облечена, нито за това дали съм изглеждала по-готина или по-малко готина от обикновено. Сигурна съм, че и 85 % от хората, с които прекарах 9 часа днес, не биха могли да си спомнят. Други отговори? Аз нямам...

   Какво имам ли? 1 чанта. Да, една. Не защото нямам възможност да си купя. А защото това, за което служи чантата, е да ми събира нещата. Като спре да ми служи, ще си купя нова.

  Друго? 10 чифта обувки. Да, за всички сезони общо+ кецовете и маратонките. (За справка, имам два крака. В един и същ момент ми трябват само два броя обувки. По възможност еднакви).

 Още? Една мъничка преградка в гардероба за дрехи.*2 - за летния и за зимния сезон. За справка, мъжът ми има повече дрехи от мен.

 И друго? 5 броя козметични продукти+3 измивни. И те са ми много, но има неща, от които даже аз не мога да се откажа. Останалите ми 3 524 броя шишенца с чудотворни моментално-повдигащи-самочувствието шарени бурканчета заминаха в небитието в момента, в който си дадох сметка кой има далавера да се заривам с козметика. За справка - не  съм аз. Нито кожата ми. Нито кредитната ми карта.

   Не ме разбирайте погрешно - това не значи, че сумата пари, която отиват  за гореизброените неща, е задължително по-малка от тази, която харчат хората, отдали се на свръхконсумация. Не тръбя, ама изобщо, в защита на идеята "Да си къткаме паричките, 'щот...нали..." И аз не знам какво "нали". 'Щото ще ми дадат сигурност. Че като се запътя към....онази безкрайна библиотека, ще има с какво да си взема ВИП ложа....

 Всичко това не значи, че не съм се поддала на желанието да имам...Съвсем скоро си счупих телефона. Да, онзи скъпия дето въобще не трябваше да си купувам, ама нали съм готина...Не можах да се прежаля да си купя обикновен евтин телефон със зелена и червена слушалка. Но съм горда от себе си, защото си купих по-малко готин телефон. И ще го пазя повече. Защото за да се произведе следващият, който ще трябва да купя, ако счупя и този, ще трябва да се открадне от храната на децата ми. Не, не ми излизайте с номера, че ако не го купя аз, ще го купи някой друг. Както и да го гледам, все ще съм спестила един телефон, въпреки милиардите, които се влагат в това да ме убедят, че колкото по-нов телефон имам, толкова съм по щастлива. Защото, като обърнем огледалото и се погледнем, ама истински, знаете ли какво ще видим? Нещо като Джаба Хътянина. Да, не сме красиви. Но можем да работим над себе си. И да възпитаме децата си в правилните ценности - не ти трябва най-готината кукла, а най-готината майка. А най-готината майка не е тази с най-готината чанта. А тази, която си играе с теб със собственоръчно ушитата парцалена кукла и слуша супер-интересната-неповторима история за Иванчо от съседната група в детската градина. Всеки ден. По много. Това са неща, които не можеш да притежаваш. Но можеш да изживееш...