Не знам дали съм правилният човек за коментар на тази книга. Много дълго я мотах в периферията на съзнанието си, отказвайки да я прочета. Защо я мотах ли? Защото, обикновено, когато отвсякъде ме залива посланието "Колко е готино туй нящо!", се оказвам ужасно, ужасно разочарована. И колкото повече се опитват да ме убедят, че "нящото" е готино, толкова повече отказвам да го потребявам. Някак си съм се имунизирала срещу този тип реклама, явно, за съжаление на всички, на които им плащат, за да я създават.
Е, сдобих се с книгата, използвайки мартенското намаление в "Сиела", за което вече споменах. И...не мога да си кривя душата, книгата ми хареса. Стилът е особен, изказът е много силен, минималистичен, точен. Аз лично слагам книгата в собствената си графа "модерна проза" - тук е всичко, което много ми харесва, има необичаен стил и представяне на идеята, и почти няма история. Е, не че обективно я няма, просто тя е някакъв фон, на който се разиграват истински важните неща - усещания, мисли, човешки вселени...Не очаквайте "история" и "разказ", поднесени от "майстор-разказвач". Но това изобщо, изобщо не пречи да имам желание да прочета книгата още веднъж.
Явно, въпреки всички положени усилия, няма да мога да избягам от общия хор гласове, изказващи се относно "18 % сиво" - препоръчвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар