петък, 5 април 2013 г.

За теб

        Мила приятелко,
     Виждам, че имаш камъче в обувката и те боли. Мислиш ли, че ще ти мине, ако ме обидиш, ако ми кажеш, че съм грозна, тъпа и незначителна? Бездната в душата си не можеш да запълниш със злоба, шоколад или дори с най-готината нова рокля. Или кола. Или парцел на Луната. Ако имаш нужда от усмивка, съвет или просто някого, на когото да разкажеш - тук съм. И аз си имам камъче в обувката и си го нося. Но ако си мислиш, че ще стана малка, тъжна и незабележима в усилие ти да се почувстваш голяма, силна и велика, няма да ти се получи добре.
    Мислиш ли, че можеш да ме одраскаш там, където никой преди теб не се е сетил? Така като ме гледаш, мислиш ли, че можеш да ме надприказваш? Че можеш да ми кажеш нещо саркастично, което не съм чувала? Прочети ме пак - тази игра аз съм я измислила. И няма да я играя с теб - не е достойно да се рита паднал човек. Когато се изправиш и си себе си отново - на разположение съм. Тогава ще поиграем. Но само когато видя огънчето в очите ти. Сега е безсмислено - цялата си нокти. Ще си развалиш маникюра.
    Дали няма да ти стане малко по-добре, ако ти се усмихна? Или ако ти се усмихнеш? Или ще си го мерим до края на времето? Мъжете си го мерят, мила, жените вървим заедно. И когато една падне, падаме всички, а не се извисяваме заради нейното падение. Нашите войни са други - ние надскачаме себе си, а не се надскачаме една друга. Нищо за мерене нямаме - всичко ни е скроено и ушито. Душите ни, обаче, са там горе във звездите - пази и своята там, тя няма място долу.
    И повече не се опитвай да ме настъпиш по мазола. Животът ме е ритал достатъчно, за да се науча, че трябва да ме е страх от неговите шамари, не от тези на хората. Не се опитвай, нищо не печелиш. Ако аз падна, ти не ставаш по-висока. Но ако аз порасна, можеш да пораснеш и ти - хвани се за мен и нека го направим заедно...
    Мила приятелко, помисли си пак защо съм в живота ти - за да си опитваш зъбите върху мен, или за да се опреш на мен, когато не знаеш кое е горе и кое - долу. Когато те видя отново, ще знам какво си отговорила. А в отговора ти има цял един свят - и целият е твой. Помисли си какъв го искаш за себе си. Аз съм част от другата страна на уравнението....

2 коментара: