Нощем

photo credit: mariateresa toledo Questa foglia... via photopin (license)

 Колко тихо е щастието! Противно на това, което винаги съм очаквала, няма фанфари и шестици от тотото, няма ярки цветове и сътресения, няма един животопроменящ момент. Има тишина. Тишина, колкото и при тъгата. И странна самотност, но не и самота. Не можеш да го съпреживееш, защото не е като фойерверките по Нова Година, партито на Хелоуин или мегаякия концерт в Маймунарника. Но е всичко друго. За мен, основно няколко беззъби усмивки - една непораснала достатъчно, за да има зъби; една беззъба, защото част от зъбите са паднали, а новите още ги няма....и една усмивка с достатъчно зъби (за разнообразие), която дори нямам време да видя, но знам че е винаги на ръба на периферното ми зрение.
   Беззъби усмивки и тишина. Нощем. Когато целият свят е събран в дишането ми. И от нищо не ме е страх. Не ме е страх, защото знам, че в този момент е концентрирано всичко. И когато съм имала този момент, знам как да се върна към него.
   За теб вероятно щастието е нещо различно. Но съм почти сигурна, че е нощем. През деня, на светло, толкова много гледаме наоколо, че често забравяме какво има вътре в нас. Всичко е толкова шарено, цветно и разсейващо, че често не помним защо отворихме очи и какво искаме да имаме в края на деня. Но нощем...нощем в самотността и тишината можем да се обърнем навътре и да се огледаме. Да се разгледаме. За да знаем къде е нашето щастие. И през деня да се опитаме да го достигнем.
   Колко тихо е щастието! Колко нощем е....Колко е хубаво, че не мога да спя....