Когато дълго време са те обичали само заради нещата, които даваш; заради нещата, които правиш; заради нещата, които не правиш. Заради това, че отговаряш на очакванията. Заради това че си там, където се очаква да бъдеш. Не заради теб самия. Не заради онзи поглед. И заради това докосване. Не заради това, което искаш да бъдеш. Не заради това, което си могъл да бъдеш, но си избрал да не си.
Тогава искаш да провериш дали ще продължат да те обичат, дори когато не оправдаваш очакванията. Дори когато не галиш. Дори когато си лош. И се сдобиваш с пръчка. За проверка.
Усещането, че с едната си ръка проследяваш очертанията на устните ми, а с другата стискаш пръчка. Върбова. Която може с едно движение да смъкне пластове от душата ми. Понякога пръчката просто нервно ритмува по прасеца ти с тихи, отмерени движения. Понякога за частица от мига разсича въздуха и...боли. Не питам защо. Защото знам. И аз съм имала пръчка.
Казват, че проверката е висша форма на доверие. Може би е така. Може би не съм пораснала достатъчно, за да разбера. Но понякога е хубаво просто да повярваш. Че "Keep the smile" побира целия ми ден, целия ми свят. А с пръчката...с пръчката трудно ще ме изненадаш. Been there, felt that. И не, не подлежа на разглезване. И, да, предизвикателство е, но само малко.
Проблемът на пръчката е, че има шипове, забиващи се в ръката на този, който я държи. Неизменно. Винаги. И проверката, обичайно, има висока цена. За държащия пръчката. Аз, за себе си, не искам да плащам цената. Не ми трябват проверки. Имам онзи поглед. И онова докосване. И нищо друго не ми е нужно.
Моята пръчка е трудоустроена. Дадох я на огретата да си почистват зъбите след хранене. Защото оралната хигиена е важна. Също както и душевната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар