Дъжд

photo credit: Contre jour via photopin (license)

 Миришa на гора, казваш...Всъщност аз съм гора - някак странна, малко омагьосана, но все пак, гора. Главата ми е пълна с горски феи. Понякога отварям уста да кажа нещо, а всъщност говорят те.
   Не можеш да се удавиш в очите ми. Нямам море. Никакъв пясък, ослепително слънце и кристална вода. Ако имаш нужда от шум, блясък и ярка светлина, не съм правилния избор. Не съм интересно пътуване. Аз съм добра дестинация...ако харесваш тъмното. Ако обичаш вълци, мъх и шарена сянка. Може да има и самодиви. Или змеици, знам ли....Толкова много пътеки, разклонения, сенки и места, където да се изгубиш. Или скриеш. Или пък откриеш. Себе си. Или нещо друго. Или някой друг.
  Мириша на гора, казваш...Може би само понякога - само нощем, когато сънувам. Може би само за някого. Може би само за теб. Може би само когато срещна твоята пустиня - с гърмящите змии, кактусите и вкусът на сладък хрускащ пясък. Може би сблъсъкът на нашите вселени, на моята гора и твоята пустиня, ще ни тераформира. Може би ще роди нова галактика. Или просто ще изчезнем, ще се разтворим един в друг и ще се неутрализираме. А може би просто мирише на дъжд....