петък, 15 април 2016 г.

Дълбоко

photo credit: via photopin (license)
Как е правилно да се каже : "Хапя устните си вместо теб" или "Хапя устните си вместо твоите"?

    Понякога ми се иска да имам способността, присъща на други човеци, да мога да се отдръпна, когато усетя, че пари. Да защитавам себе си от болката. Да пазя вътрешността си от това да получи нови рани върху незарастналите стари. Да не ми се налага да се пренареждам частица по частица всеки път, когато съм допуснала някого толкова близо, че е бил способен да ме разруши и преобърне с едно движение, с един жест, с една дума, с една липса на думи. И го е направил. Има голяма вероятност следващия път, когато се изградя от собствените си отломки, да започна да хващам Първа Програма. Без антена. Но няма значение. Изглежда "Better an "Oops!" than a "What if...?""е вплетено някъде в ДНК-то ми. Или съм просто нощна пеперуда, сънуваща, че е човек.
    Да, някои хора вярват, че спокойствие = щастие. Но не е. Спокойствието е изкуствено придобитото ни умение за кратък период от време да се плъзгаме по повърхността. В което така упорито обучаваме децата си. "Защо сега си тъжен? Вземи си бисквитка!". Мда, взех си. Даже две. И цялата кутия. И циркът си е все в главата ми. Само клоуните се зъбят малко по-тържествено...
    Спокойствието сигурно е приятно. Събуждаш се, усмихваш се отегчено, отиваш на работа, копаш ексели, усмихваш се отегчено, прибираш се, прегръщаш отегчено, заспиваш като бебе, а в петък вечер се маскираш на Астор и си махаш главата. Сигурно е по-приятно, отколкото да влезеш вътре в себе си. Въоръжен до зъби. Защото там има...интересни...неща ("I got people underneath my bed / I got a place where all my dreams are dead"). Защото там чуваш цветове. Защото там са всичките "Да ти се обадя ли?", "Да те събудя ли, само за да ти кажа, че те обичам?", "Да те докосна ли?", "Какво ще стане, ако...". И не е приятно. Никак даже. И е безсънно. И е изтощително. И е абсолютно непредвидимо. И е истинско.
     Задръжте си спокойствието. И спокойния сън. И спокойното-каквото-и-да-е. Оставете си ми цирка, клоуните и бялата захар. Скоро ще имам и Първа Програма. Без антена.

Как е правилно да се каже : "Хапя устните си вместо теб" или "Хапя устните си вместо твоите"?

Няма коментари:

Публикуване на коментар