Ами ако....

photo credit: In the Darkest depths of Mordor, I met a girl so fair via photopin (license)

      Понякога усещам жажда за теб. Когато съм те гладувала твърде дълго. Когато трябва да те преболедувам. Усещам те по цялата си кожа, вибрирайки с отзвук от докосване, което никога не се е случило. Оглеждам се в теб като в криво огледало. Затъмнено, в пороен дъжд и малко мъгла. Изтегляш на повърхността тъмни неща от пропастта, тихо тананикайки "...Heal me now. Remove these old scars from my soul...."
     Цяла различна вселена си... Или галактика. Със собствена черна дупка. И въртележки. И клоуни. И кончета...Гледам те и се чудя дали си даваш сметка какво прозира понякога. Зад стъклото. Зад това, което виждат всички. Зад отражението в очите ти.
     Може би всички имаме пропаст в душите си. А може би не. Но не нея виждам в кратките моменти, в които влизаш толкова дълбоко в себе си, че успявам да надникна зад гърба ти. Виждам другото. Обратното на пропастта.  А ако всички имаме пропаст, защо не всички имаме обратното? И защо пропастта не се запълва от другото, обратното?
     Питам, а всъщност знам...Не мога да запълня собствената си пропаст. Но мога да направя нечия друга малко по-плитка. Не завинаги. Не дори за дълго. Но за няколко от онези мънички мигове, които наричаме щастие, мога да накарам клоуните да се обърнат, а въртележката да спре. За една целувка време. За едни пържени филийки. За една кратичка вечност, съставена от частици докосвания.
     Събираме се по двойки, а всъщност сме сами. Опитваме се да запълним собствената си пропаст с това, което изкопаем от пропастите на другите. Не работи, нали? Не мога да взема от теб, за да запълня себе си. Механизмът не е такъв. А знам ли изобщо какъв е? А искам ли да знам?
   Всъщност, дори не съм сигурна, че искам да запълвам пропастта си. По някакъв мазохистичен начин тя ме определя, дефинира, освобождава от отговорност. Винаги мога да кажа: "Не бях аз, бяха клоуните.......". Винаги мога да застана на ръба и да се люлея на пети. Винаги мога да се хвърля вътре и да потъна в самата себе си. Винаги мога да поканя и теб...

"...Wenn ich gehe
werde ich dich schnell vergessen
Vergessen ist ein schönes Wort für Töten... "