За магията и гумените патенца

photo credit: Tekke via photopin cc

 В банята ми живее патенце. Жълто. Гумено. По цял ден спи. Само вечер се събужда за няколко минути, за да си поиграе със собственика си - един малък човек. Този малък човек явно пие трансформиращи отвари - понякога е ангелче, но много често напомня на тролче. Но винаги е с ръст на джудже. Обаче забелязвам, че става все по-голямо, явно джуджашката отвара му действа все по-малко. Та това джуджашко ангелско тролче не обича да се къпе, но с патето му е спокойно - явно си разказват интересни неща - патето разказва за живота в банята, а джуджето - за живота извън нея.
  Какво има извън банята ли? Дом. До скоро беше моят дом. Сега е домът на джуджето - явно, без да се усетя, с някаква тиха революция, крепостта ми е била превзета - вече няма червила, кремчета, красиви дрехи и чаши от вино - има кубчета, биберони и някакви странни малки дрешки. И купища, купища хартиени кърпички.
  Обаче това не е всичко. Не само домът ми вече не е  мой. И времето ми не е мое. И животът ми. И душата ми. Сигурно джуджето и на мен тайно ми дава отвари. Защото всичко това ужасно, ама ужасно ми харесва. И съм сигурна, че магията на отварите е необратима.
   Така че, магия има. Истинска е. И приказките се сбъдват. Само трябва да вярваш достатъчно дълго....