Имам си моменти....

http://www.flickr.com/photos/kjcs/4612663237/

    Харесвам да бъда себе си. Харесвам вътрешния си свят. Понякога е по-вълнуващ от външния, по-интересен, по-истински...Там има едно специално място - харесва ми да мисля, че е душата ми. В нея влизат хора - понякога повече, понякога по-малко. Често защото аз ги искам там, но не винаги. Някои влизат тихо, като в храм, оставят или вземат нещо, и си отиват. Други остават завинаги. Някои влизат с кални обувки, събарят несъществени за тях неща, взимат нещо ценно и ми оставят блестящи стъкълца на негово място...
     Обичам да наблюдавам хората, реакциите им, отношенията им - твоите, моите, нашите, различни, еднакви, красиви посвоему или пък не точно. И не мога да спра да се чудя защо на повечето от нас им е толкова трудно да кажат "Обичам те", "Извинявай" или "Имам нужда от теб". Това са най-естествените човешки чувства, потребности, желания. И ги имаме всички - дали ги признаваме или не, дали ги обличаме в думи или се завиваме с юргана през глава и крещим "Няма те! Няма те! Няма те!", те са си там. А след като са там, защо влагаме толкова енергия да ги скрием? Да, съгласна съм - рано се научаваме, че боли, когато си отхвърлен. Боли, когато обичаш, имаш нужда от някого или се извиниш, а ти се присмеят. Боли, когато влязат с кални ботуши в душата ти и ти вземат слънчевото зайче. Но от това не се умира. Наистина. Умира се, когато цялото ти същество крещи "Обичам те", а ти просъскваш "Грозен/а си! Няма да си играя с теб!". Когато знаеш, че не можеш да дишаш без някого, а се обръщаш и затваряш вратата. Когато знаеш, че си сбъркал, а казваш "Така ти се пада!".... 
    Не, не съм на 13. И не, не съм отгледана в саксия. Не съм и Спящата красавица, та сега да се събуждам от вековен сън. И изобщо никаква красавица не съм, с калните следи из душата си. Някои ги чистя. Други си стоят - нарочно, да ме подсещат. Защото в отношенията между хората никога не е виновен само единият. Но така или иначе, няма да спра да повтарям "Обичам те",
"Имам нужда от теб"  и "Извинявай".
     Това ми създава неудобства. По-скоро, създава неудобства на околните. Понякога възприятията ни се разминават. Защото "Имам нужда от теб" не значи "Заведи ме на вечеря, а после у вас". Не значи и "Ще те чакам, докато остарея, сбръчкам се и ми умре кучето". Тцъ. Значи точно това - имам нужда от теб. Тук. Сега. Не утре, не когато ти е удобно, не когато се пенсионираш. Това, че не отговаряш на потребностите ми, не означава, че ще спра да те обичам. Просто си имам моменти. Съжалявам. Не умея да чакам. Извинете ме.....