вторник, 11 юни 2013 г.

"Любов" - Елиф Шафак

 
  Както неотдавна обещах, наваксвам с творбите на Елиф Шафак. Приятелка ми даде "Любов". И, както се очакваше, временно пренебрегнах останалите 5-6 неща, които четях. Заслужаваше си.
   Първо, съвсем неизненадващо, "Любов" е книга за любовта. Но съвсем изненадващо, поне за мен, това не е книга за романтичната любов, поне не съвсем. Това е книга за любовта във всички нейни измерения - любовта към родителите, децата, приятелите, религията, науката, живота, природата, да, и към партньора също. Но най-вече е книга за любовта към живота. И към самия себе си.
    Тук не открих онова пресъздаване на различни от нашите, и същевременно много близки нрави и обичаи, които намерих в "Чест". Нито пък това дълбоко психологическо звучене. Нито пък имаше такова откриване на самия автор, каквото има в "Черно мляко". Но тук намерих дълбоко вкоренени, истински, изконни ценности. И мъдрост. И някакво усещане за...чистота.
   Да, Елиф Шафак е "женски" автор, не очаквам мъжката аудитория да изпадне във възторг. Едно от предимствата на това, че съм жена, е че мога безнаказано да чета Елиф Шафак, Паулу Коелю и Хорхе Букай заедно с Кундера, Херман Хесе и Азимов, плюс Дж.Р.Р. Мартин, Ерик ван Лустбадер и  Рей Бредбъри, без да получавам неудобни въпроси. Е, да, питат ме дали съм "всеядна" по отношение на книгите. Почти, все още не съвсем. Но се мъча да достигна съвършенство във "всеядността". Когато успея да харесам и чиклити и любовни романи, ще ви се обадя. Непременно. Дотогава, при желание, можете да прехвърлите "Любов". Струва си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар