Изборът

photo credit: grassy sky via photopin (license)

Болиш ме. По цялото тяло. Като нещо, което никога не съм имала, но все пак съм загубила. И въпреки това болката не е защото те няма, а заради съществуването ти. Дори червената ми вещерска коса не можа да ме опази от теб, нали? Знам какво ще ми отговориш, като ти кажа, че те обичам - че сама съм си виновна. Факт. Понякога дори ти си прав. И това прозрение е толкова освобождаващо - сама съм си виновна...
  Да, сама съм си виновна - за всеки момент - на щастие или не, на успех или не, на удоволствие или обратното.... Не знам защо хората толкова бягаме от тази отговорност, а тя носи такава лекота. Толкова е хубаво да знаеш, че сам избираш. Не това. което ти се случва, разбира се, а това как го възприемаш. Айнщайн казва, че реалността е просто илюзия, макар и много устойчива такава. Толкова ми харесва да знам, че тази илюзия е в моите ръце. Точно защото е илюзия - мога да я прекроя, преначертая и сглобя отново. Да, вярно е - с всеки изминал ден се появяват все повече неща, които се променят трудно, ако изобщо подлежат на промяна. Но всички те са плод на мои съзнателни избори, и то повторени многократно. Нямам от какво да се оплача. Ако започна отначало, дали бих избирала по същия начин? Кой знае...Не обичам да повтарям. Обичам да избирам. Обичам свободата. И все пак, ако някога се появи някой, който може да ме покори с едно действие, то това ще бъде да избере вместо мен. Противоречиво? Не, аз съм толкова праволинейна....
  Отивам да променям. Илюзията. Себе си. Теб. Обичам те. Сама съм си виновна....