Summertime

photo credit: blavandmaster via photopin cc

Хората, които ме познават, знаят че не харесвам лятото. Не харесвам прекалената топлина, задъхващата трудност на движенията, мокротата по кожата...Обаче в Август има нещо. Този месец носи нещо магическо в себе си - дали е абсолютната застиналост на света, или някаква странна освободеност, която прониква дори в офисното пространство, но нещо в Август ме кара да правя равносметки - емоционални, трудни и  обикновено болезнени. Компенсирани с малини и домашна лимонада. Или, за много специални случаи, малинова лимонада...
   Изкушавам се да кажа, че слушам "Summertime", но не би било вярно. Слушам нещо друго. Нещо, което от вчера ме обръща наопаки. Много пъти. Сега дори не знам коя страна ми е обърната навън - кожата или някакви беззащитни неща, планирани да бъдат отвътре и никога да не бъдат докосвани - например сърцето. Но така или иначе няма никакво значение - точно след 7 минути и 20 секунди, когато песента свърши, ще се преобърна отново. 
  Равносметката ми за този Август е странна. Поне за мен. Открих, че не винаги е полезно да знаеш какво ще те направи щастлив. Доста голяма част от съзнателния си живот съм изкарала в опити да разбера какво ме прави щастлива, да направя план и стъпки за най-лесно, бързо и безболезнено постигане на щастието. И не, не онова голямо, сърцеизпълващо, велико и рядкопостижимо щастие, в което не вярвам. А онова, малкото, постоянно опитващо се да се покаже, щастие, като това да знаеш точно как искаш да изпиеш кафето си сутрин. И точно с кого. И точно кога. И възможността да събереш трите фактора и да ги случиш. Е, стигнах до момента, в който знам. Знам точно какво искам днес. И знам как. И с кого. Което, обаче, означава, че случването зависи от още някого. И този някой точно днес не може да ми даде точно това, което би ме направило щастлива. А аз, вероятно, съм обърната с неправилната страна навън. И би трябвало да се почуствам зле. Или фрустрирана. Или ядосана. Обаче, ето тук е равносметката. Не съм. Напротив, щастлива съм. Защото през август нещата са различни. През август имам усещането, че разполагам с цялото време на света. И фантазията ми е по-реална от реалността. И знам, че понякога нещата могат да се случват само в главата ми, но това да бъде достатъчно. Защото щастието ми, макар и допиращо се до хората около мен, всъщност се случва точно в главата ми. Не в ръцете на другите, не дори в оголеното ми сърце. А в главата - точно там, където са мечтите. И спомените. Защото щастието е това - да превърнеш мечтите си в спомени.  
    Отивам. Да слушам "Summertime". В легло, с бели чаршафи. И лавандула във ваза, някъде из интериора. След това да гледам филм, който е важно да гледам.  
   Дали точно днес ще превърна мечтите си в спомен? Надали. Но е Август. Имам цялото време на света....