***

Отмяташ леко съня от завивките.
Не, не бързам. Не искам кафе.
Постой да те дишам. В очите ми
има вечност. И в твоите ръце.

Не, не бързам. Не искам да ставам.
Искам тялото ти. Ей тук, в полусън.
Бавно, бавно във цялата стая
изгрев иде. А тихо е вън.

Има вечност в ръцете ти сутрин.
Не, не бързам. Не искам кафе.
Тази сутрин съм някак...безсмъртна...
Обич има във твоите ръце.....

***

Прекрасно време за умиране

Като съм пила цяла вечер тялото ти,

да си допия кротко Маргаритата.

Да си запаля, да изтлее, да угасне...

Да се запаля, да изтлея, да угасна...

Каква прекрасна вечер за умиране...

От небето валят маргаритки. 

Нали сте заедно горе?

Тихо месите питки

и топли чорапи плетете?

А при нас от небето валят маргаритки....

Тук валят маргаритки,

а дъждът подранили божури разлиства.

Плача само под душа

(да не видят децата)

и съм вече от ручей по-чиста.

И да знаете, мислим ви долу.

Знам, че месите питки.

Знам, че вечер в съня им децата целувате,

а при нас валят маргаритки...

Всяка твоя целувка

порязва.

Всяка капчица кръв

се влива в душата ми.

Връщам се обратно в себе си

чрез теб.

Избор

На пазара. В петък. Мога да чуя парченца от целия свят:

 

Свободен стих? Ама това поезия ли е изобщо,

дето си драскаш там?

Толкова ли не можеш  да пишеш

В рима? И ритъм? И...рима?!

 

Не, не може да обичаш някого от собствения си пол.

Това не е любов, извратено е.

Само се правиш на интересен.

Ако почакаш малко, просто ще ти мине.

 

Не, не може да избираш да нямаш деца.

Един ден ще съжаляваш!

Не си намерила Него, обаче когато го срещнеш....

Децата са важни, може и преди да Го срещнеш, за всеки случай....

 

Не, не може в първи клас да не умееш да смяташ до 20 с преминаване,

а нагло да ме питаш за смисъла на живота

и да ми казваш, че не съм ядосан,

а съм тъжен, защото не знам отговора.

 

На пазара в петък не искам да слушам никого.

Пазарът е пазар.

Поезията е поезия, с или без рима.

Любовта е любов,

Изборът е свободен. Също като свободния стих.